ЕВАНГЕЛИЕТО ГОВОРИ

Какво кара Пилат да предаде Христос на разпятие, при положение, че първоначално иска да го освободи? Как така неверието на Тома е добро и блажено? Какво е характерното при явяването на възкръсналия спасител на брега на Тивериатско море? [музика] Има ли противоречие и ревност между апостолите? Колко знаем за делата и чудесата на Господ Исус Христос по време на земния му живот и служение? Много, малко или достатъчно? [музика] Отговорите на тези и други въпроси В новия епизод от поредицата ни Евангелието говори, [музика] който започва сега. [музика] Предстои ни да финализираме разглеждането на Евангелието според свети Йоан Богослов с беседа върху последните му три глави 19-та, 20та и [музика] 21-ва. За последно в този формат ще бъдем и с негово преосвещенство бранитски епископ Йоан, първи викари на Софийския митрополит [музика] и български патриарх Даниил. Владико, благословете. >> Бог благослови. >> Предлагам ви направо да се гмурне последните три глави от Свети Йоан Богослов и да кажем на нашите зрители, че ще обърнем внимание приоритетно на моменти, които са специфични, даже уникални за конкретно за този евангелист. А, но все пак да започнем с нещо по-генерално. В 19-та глава е лъжливият процес срещу Господ Исус Христос при Пилат Понтийски. В стих 12 четем: "О това време Пилат търсеше случай да го пусне. В крайна сметка защо Пилат не пуска Христос, при положение, че първоначално има такова намерение и какви са неговите лични мотиви? Тук не говорим за божия план на домостроителство, мотивацията на Пилат. >> Ами може би трябва да се впуснем в достигналите до нас източници по отношение на Понтий Пилат и неговото управление в Палестина. за да видим тези сложни взаимоотношения, които той е имал с местното население. В юдейски древности Йосиф Флави а пише за неговото стъпване в длъжност през 26-27 година, когато той си позволява да изпита границите на своето политическо управление. Никой до този момент не си е позволявал да вкара в Йерусалим римски войници, които да носят изображения на императора. Понти Пилат прави тази стъпка. Той вкарва войски с изображението на император Тибери, като това предизвиква протест. Около пет дни а голяма група юдеи а са пред неговия дворец в Кесария, като настояват той да оттегли войските а от Йерусалим. И когато той ги заставя да отидат в на стадиона и ги обкръжава със собствената си войска, а се стига до една такава надпревара кой ще отстъпи и действително той отстъпва. А по-късно същият Йосиф Лави свидетелства за това, че поради проблемите с водоснабяването с в Йерусалим, той изгражда един акведукт, който да отвежда вода до Йерусалим. Но за строителство на този мащабен инфраструктурен проект се е изискало доста средства. Какво прави той? Конфискува хазната на йерусалимския храм. Това предизвиква остра реакция сред юдеите и се стига до бунт. Този бунт е потушен жестоко. В самото Евангелие при Лука има един пасаж, който се говори, че Понтий Пилат смесил кръвта на галилейци с жертвената кръв на жертвоприношенията. Нито е описано по каква причина всичко това се е случило. По всяка вероятност без присъда тези хора са били екзекутирани. Като в това и особено при Фило Александрийски, един юдейски философ, там няма никакви нюанси в образа на Понтий Пилат и той е представен като наистина един деспотичен и жесток управител на Юдея. Самият Понтий Пилат е изпитвал голямо презрение към евреите. При това, когато е заведен Исус при него, да за да бъде осъден, той по този начин се представя като изпълнител на тяхната воля. Той всъщност е подизпълнител, така да се каже, на тяхната воля, което разбира се не се харесва на на самия Пилат. Освен това има нещо удивително, което го заставя да се колебае. В виждаме как между юдейските първенци и тълпата и Понтий Пилат има някакво някаква борба за надмощие, чия воля да се а реализира. Защо? Защото единственият човек, който се застъпва за Исус Христос, за които ни пише свещеното писание, това е неговата жена, която получава самовидение. да не прави нищо лошо на този праведник. Самият Понти Пилат вижда поведението на Исус и е удивен от това, че всъщност това не е някакъв рутинен процес за него като един управител. Има нещо особено. Затова той изпитва колебания. Изпраща Исус да бъде бичуван, макар да няма никакви основания за това бичуване, защото няма престъпление, по което той да бъде бичуван. и все пак решава да отстъпи. Той вече е изпитал възможните граници на своето управление. Решава да отстъпи, защото това може да предизвика бунт сред евреите. Той, разбира се, е заставен и от аргумента, който първосвещениците излагат. Ти не си приятел на кесаря, защото този Исус се нарича цар на евреите и той е, така да се каже политически претендент. Ако ти не вземеш политически мерки за неговото отстраняване, значи ти не си приятел на кесаря. Аргументацията на юдеите е така стабилна, затова то отстъпва, защото а вижда, че ако не предприеме такива действия, може да предизвика сериозни бунтове в Йерусалим. Това е времето на Пасха, когато в Йерусалим се събират повече от 1 милион души. И овладяването на един такъв метеж е доста сложно начинание и едва ли е нямало да достигне до Рим вестта за подобни метежи, които да се отразят и върху неговата политическа кариера. Затова той взема това политическо решение да отстъпи и да огоди на евреите, като изпрати Исус на разпятие. >> И в крайна сметка Христос е разпнат. следват едни негови думи заръки към стоящите около кръста му негови най-близки думи заръки, които са записани само от Свети Йоан Богослов. А тези думи касаят и самият него. А ето ги 19та глава, стихове 257. При кръста Исусов стояха майка му и сестрата на майка му Мария Клеопова и Мария Магдалина. А Исус, като видя майка си и стоещият там ученик, когото обичаше, казва на майка си: "Жено, ето син ти." После казва на ученика: "Ето майка ти." И от оня час ученикът я прибра при себе си. На практика от кръста Христос свързва Пресвета Богородица и Свети Йоан Богослов като майка и син оттук насетне. А има ли податки в преданието колко време, как, къде и докога двамата пребивават заедно? На първо място трябва да кажем защо Господ Исус Христос обвързва своята майка с ученика си, защото в онзи свят преди 2000 години а издръжката за за жената, съпругата или за майката падала върху плещите на съпруга или на синовете. А Исус е единственият не син. Затова той завещава на своя възлюбен а ученик грижата за неговата майка, така че тя да бъде обезпечена за прехраната си и за подсолна, който е необходим за нея. А ние знаем от самото Евангелие, че семейството на Йоан Богослов е имало дом в Йерусалим и една от версиите, които се съдържа в преданието е така наречената Йерусалимска версия. Последното сведение за за Дева Мария е от първа глава 14-ти стих на Деяния апостолски, в което тя се казва, че тя е в Йерусалим заедно с апостолите и там се молят заедно. Оттам насетне няма никакви сведения за нейния живот. Едва от ти век започват в някои древнохристиянски книжни да се споменава за живота на Дева Мария. И тази йерусалимска версия говори за това, че Света Богородица пребива в Йерусалим до края на живота си в пост, молитва и в милосърдие към бедните. Втората версия, която е намерила а отражение и в някои по-късни актове на четвъртия вселенски събор, е свързан с град Ефес. А отцита на четвъртия вселенски събор споменава за това, че Йоан Богослов е бил в заедно със Света Богородица в този град, град Ефес. [хърка] По-късно, вече към 19 век е открит един дом, а чиито основи са разпознати като дом, който е съществувал през век и [хърка] така се свързва, а че света Богородица е живяла и в този град. Това са двете версии по отношение на нейния живот. Разбира се, така свети Максим Изповедник пише едно обширно нейно житие, а в което разказва и по-детайлно за живота ѝ. Но общо взето сведенията по отношение на свеното писание са твърде кратки. >> Само при Йоан четем следното 19-та глава, стихове 33 и 34. А когато дойдоха при Исуса и го видяха вече умрял, не му пребиха пищелите. Но един от войниците прободе с копия ребрата му и веднага изтече кръв и вода. Има ли в православното богословие някакво по-дълбоко тълкуване и разбиране на този епизод? И ако да, той по някакъв начин свързан ли е с тайнствата на църквата? >> Да, действително блаженият Офиг Охридски, когато тълкува този пасаж, ще го нарича чудо. това изтичане на кръв и вода и обвързва тези две вещества водата с кръщението а в светата православна църква, а кръвта а обвързва със светата евхаристия, в която се преподава нали тялото и кръвта Христови за живот вечен на всеки един християнин. >> 20-та глава започва така. В първия ден на седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно и вижда, че камъкът е вдигнат от гроба. Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Исус обичаше, и казва им: "Вдигнали Господа от гроба и не знаем де са го турили." Тогава излезе Петър и другият ученик и тръгнаха за гроба и двамата тичаха на едно. Но другият ученик се затече по-бързо от Петра и пръв дойде на гроба. И като надникна, видя, че повивките стоят, ала не влезе в гроба. След него дохожда Симон Петър, влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят. Защо при се, че Йоан стига пръв до гроба? Вероятно заради това, че е по-млад и по-бърз, а тичайки първоначално заедно с Петър, затичвайки се натам, стига пръв, но пръв в гроба влиза Петър. >> От смирение. Това е краткият отговор на въпроса. Да, действително, поради своята младост Свети Йоан Богослов стига пръв до гроба, но той от смирение пред водещия, лидера на на апостолите, какъвто е апостол Петър, той изчаква, за да влезе пръв той и да се увери в това, което се съдържа в гроба. Това е и причината за поради която той остава на място, докато не дойде по-голямия и по възраст, и по така чест Петър. >> Малко по-късно ще поговорим още за отношенията между тези двама апостоли. 20-та глава, стихове 6 седем. След него дохожда Симон Петър. Влиза в гроба и вижда, че само повивките стоят. Пък кърпата, която беше на главата му, не стоеше при повивките, а свита отделно на едно място. Какво има да покаже това разположение на погребалните повивки, за което само Йоан пише? Има ли някакъв по-дълбок смисъл тук? >> Разбира се, има. Разположението, което е описано в Евангелието, свидетелства за това, че обвиненията, които хвърлят юдеите към християните, че те са откраднали тялото на Исус, са неоснователни. Кърпата, която е стояла върху лицето му, е сгъната, което е свидетелство за спокойствие и ред. Когато те влизат, те виждат едни подредени повивки. Една евентуална кражба по никакъв начин не може да да остави по този начин тези повивки. Освен това при кражба обикновено самите деятели на на това престъпление бързат да свършат своето престъпно деяние, така че едва ли биха си правили труда да сгънат по този начин кърпата, която е стояла върху лицето му. едва ли едно тяло, което е било повито с а смирна и алое, така лесно ще бъде разповито, без да разкъса ня тъканта. Така че всички тези свидетелства от свещеното писание говорят за това, че тялото на Исус не е а откраднато, а той самовластно е възкръснал. >> 20-та глава, стихове 116. А Мария, става дума за Мария Магдалина, стоеше при гроба отвън и плачеше. И като плачеше, надникна в гроба и вижда два ангела в бяло облекло да седят. Единият при главата, а другият при нозете, дето беше лежало тялото Исусово. И те ѝ казват, "Жено, защо плачеш?" Отговори им: "Вдигна ли Господа моего и не зная де са го турили." Като рече това, обърна се назад и видя Исуса да стои. Ала не знаеше, че е Исус. И Исус ѝ казва, "Жено, защо плачеш? Кого търсиш?" Тя, мислейки, че е градинарят, каза му: "Господине, ако си го ти изнесъл, кажи ми де си го турил и аз ще го взема." И Исус ѝ казва, "Марио!" Тя се обърна и му рече: "Равуни, което значи учителю." Защо Мария Магдалена тук? [хърка] Защо апостолите малко по-късно на брега на Кибериадско море? Защо двамата по пътя за Емаос първоначално и в трите случая не разпознават възкръсналия Христос? >> Причините за това са, че възкръсналият Христос се явява в нещо съвършено непознато до този момент за за човека, за човешкото осезание. тялото, което Исус има, макар да има визуално разпознаване, пред тях стои човек. Все пак има свойства, които са нехарактерни за материалното тяло. Той преминава през врати, явява се, изчезва. Затова те не могат да повярват все още на онова, което виждат като зрителен образ, защото е абсолютно необикновено, неявяващо се до този момент въобще в човешката история. 20-та глава, 17-ти стих. И Исус ѝ казва, "Не се допирай до мене, защото още не съм възлязъл при Отца си." А можем ли да обясним смисъла на тези думи на Господа към Мария Магдалена? Или те са в подобна посока? Да, те са в посока на това, че той казва, "Не се допирай до мене, тоест не ме прегръщай, не ме задържай в земни човешки прегръдки, защото аз възхождам към своя отец." Това е смисълът на на думите, които Исус Христос казва към Мария Магдалина. По този начин блаженият Филад Охридски тълкуват точно този пасаж. 20-та глава завършва с епизода с, да го наречем доброто блаженно неверие на свети апостол Тома. Епизод, който се разгръща на два пъти в рамките на осем дни и е най-подробно описан отново от Свети Йоан Богослов. Църквата го чете донякъде на Второ възкресение на различни езици изцяло на томи на неделя или антипасха. Кое е най-важното в този знаменателен епизод? >> Най-важното е, че трябва да различаваме а обществената представа, която съществува и в нашето общество, а и не само в нашето. Общо взето в православните общества и в България и другаде съществува това понятие за дома неверни. А като тази представа е приближена до представата за отрицание, отрицание на чудото, отрицание на Бога, отрицание на а отвъдния живот. А цековното обаче съзнание е различно. Това, което апостол Тома иска да види и да се увери, не съдържа отрицание в този смисъл на думата, каквото е каквото е разбирано в обществото. Свети Игнатий Бранченов тълкува, че това се дължи на величественото чудо, което стои пред апостолите. величествено чудо, което надхвърля човешкия разум, надхвърля всичко онова, което до този момент човекът е срещал. Затова той иска да увери себе си по този свръхестествен начин. Не защото не вярва, а защото иска да се увери. Това са различни неща. Затова, а опирайки се на тези църковни представи, ние трябва да знаем, че томиното неверие не е отрицание на Бога, не е отрицание на възкресението му. >> В 29-ти стих на тази 20-та глава четем: "И Исус му казва, Тома, ти повярваш, защото ме видя. Блажени, които не са видели и са повярвали." Владико, тези думи на Господа не са ли нашата малка всъщност огромна и велика надежда, че ето ние християните не сме видели съвременните християни днес, тук и сега, а и от всяко време, освен апостолското. И въпреки това сме повярвали, имаме някаква вяра. Тя да, тя може да е слаба, колепаеща се, несигурна, но все пак е в наличност. Не е ли това голяма утеха за нас тези думи? >> Затова и думата блаженни сте стои. Тоест човешкото сърце изпитва радост от това, че е повярвало във възкресението на Христос. И тази радост идва от Бога, от благодатта на Светия Дух. Тя не е просто някаква психологическа радост от някакво преживяване. радост от това, че ние сме повярвали във възкръсналия Христос и тази радост ни дава благодатта, увереността, че това е самата истина, без да сме видели при това. >> 21-ва глава, последната започва с явяването на възкръсналия Христос на апостолите на брега на Тиверияатско море. събитие отново разказано само от Свети Йоан Богослов, който между другото и пръв разпознава Христос в този момент. Но какво е характерното в това явяване? В ува, в обяда, а изобщо например има ли някаква символика и по-дълбок смисъл числото на ловените риби 153 и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра, пише Йоан. Да, действително това произвело огромно впечатление сред апостолите, тъй че някои от тях, един или двама, решили да преброят този наистина богат улов и при това мрежата при този богат улов не се разкъсала. Има различни тълкувания на точно на тази цифра 153, тъй като тя е необичайна. Тя не е като свещените числа, които са в Стария завет, да речем 10, 12, а 40, 70. Свети Августин Ипонски, блаженият Йероним дават едно тълкувание, но аз бих искал да се спра на едно друго тълкувание, което а дава свети Кирил Йерусалимски. Той е повторно след това и от блаженния Филад Охридски. в своето а тълкувание, където той говори за това, че цифрата 100 с нея се обозначават езичниците. С цифрата 50 се обозначават евреите, а с цифрата три вярата в света Троица. Само вярата в Света Троица улавя тези 150 а риби, така да се каже, събирателен образ на евреите и на всички езичници, които повярват и са в мрежата на апостолите. Така че това е символичната е алегорично тълкувание на на тази цифра. >> А мрежата е църквата. >> Да. Апостолската проповед, която улавя всички повярвали в Христовото въплъщение, възкресение. 21-ва глава, стихове 12:13. Исус им казва, "Дойдете, обядвайте." И никой от учениците не смееше да го попита кой си ти, понеже знаеха, че е Господ. Дохожда Исус взима хляба и им дава също и рибата. А тук в тази сцена има ли някакви евхаристийни отенъци? >> Да, действително в този така необичаен обяд, който дава възкръсналия Христос на своите ученици, има препратка към тайната вечеря. Давайки този обяд, той дава се разбере, че той е източникът както на материалната храна, така и на духовната храна, която се преподава в църквата. Така че това е действително препратка към тайнството светата евхаристия, преподадена от самия Господ по време на тайната вечеря. >> Следва трикратното възстановяване на апостолското достойнство и служение на Петър. М пророчеството за неговото предстоящо мъченичество и нещо любопитно в 21-ва глава стихове 23. А Петър като се обърна, вижда, че върви по дирема ученикът, когото Исус обичаше и който на вечерята се бе облегнал на гърдите му и рекъл Господи, кой ще те предаде? Него като видя Петър дума на Исуса: "Господи, а тоя какво?" И Исус му казва, "Ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подиреми." Владико, това този епизод струва ми се отваря въпроса за възможните противоречия и противопоставяния между апостолите, ревността, състезанието в кавички помежду им. Има ли нещо такова? Сякаш го виждаме тук от страна на Петър към Йоан по-късно между първовърховните Петър и Павел. Помним заведеевите синове, които искат да бъдат отляво и отдясно на Христос в славата му. Може би всичко това показва, че те са пълноценна човешка общност с всичките противоречия помежду си. >> Да. >> И Деяни апостолски говорят за това как се разделят Павел с Варнава, скарвайки се с други апостоли поради Йоан. Виждаме, че и апостол Павел се противопоставя на Петър в един момент. Така че да, в тази общност има чисто човешки така оттенък на взаимоотношенията. Те носят все пак човешка плът, човешки характер. И тук, разбира се, когато Господ отправя тези думи към Петър, се има предвид това, че на самия апостол Петър малко по-рано в текста, той му казва, че ще му бъдат вързани ръцете и ще ходи където той не иска. А с това му предсказва нали бъдещата мъченическа смърт. Но на апостол Йоан Богослов Бог отрежда един друг път, който действително не е мъченически, а той завършва мирно своята кончина. Това се има и предвид в този точно пасаж. Но още в древната църква възниква погрешната представа за това, че този ученик, който ѝ пише текста, няма да умре. Той въобще няма да го сполети физическа смърт, което достига и до самия автор и той опровергава с думите си, >> че не това е имал предвид Господ Исус Христос, като е казал, че той ще пребъде на тебе, щоти, нали? Не това е имало предвид, а е имал предвид, че неговият край няма да бъде мъченически, както на Петър и на повечето от неговите събратия апостоли. Аз ще бъда една мирна кончина. Вадико, финала на евангелието. Да пристъпим към него. Евангелието на Йоан 21ва глава, стихове 24 25. Този е ученикът, който свидетелства за тия неща и ги написа. И знаем, че свидетелството му е истинско. Има и много други работи, които извърши Исус и за които ако би се писало подробно, чини ми се и цял свят, не би побрал написаните книги. Амин. Значи ли това, че знаем много малко за делата и чудесата на Господ Исус Христос във времето на неговото земно служение и живот или това е излишен въпрос за разсъждение и знаем напълно достатъчно. >> Евангелията ни съобщават напълно достатъчно за спасението на човека. >> Да, има още много неща, които за които говори Йоан Богослов, а че не са написани. Някои от тях ще влязат и в преданието на църквата, но онова, което е влезло в тези евангелски текстове от четиримата евангелисти, е достатъчно, за да убеди всеки един читател, че този е обещаният Месия и че той е донесъл спасението на човека. победил е греха, смъртта и дявола и е дал на човека надежда и в този живот, и в идния, че ще има и наистина възкресение от мъртви и ние, които сме повярвали в Христос, ще бъдем заедно с него и неговите светии в царството небесно. >> Амин. Владико, с вас и с този епизод на практика затваряме цикъла от беседи върху четирите евангелия. Накрая искам да ви попитам няколко по-общи въпроса. Защо е добре да се завръщаме отново и отново към четирите евангелия, изобщо към към Евангелието и и да го правим посветено и в дълбочина? И всъщност споделяте ли това усещане, че не малко от нас, православните християни, някак си подценяваме и неглижираме това? В един от миналите ни епизоди си говорихме за това колко е важно на какво и на кого посвещаваме свободното си време. А имате ли това усещане? >> Да, даже така в църковните среди има един анекдот, че протестантите четат Евангелието, пък ние го целуваме. А действително целуваме го евангелието, но кога? Когато го чуем в неделя на богослужение. Свещеникът прочита евангелското четиво за възкресението на Христос, изнася евангелието и го целува. Тоест, ние сме в храма и слушаме Евангелието. Това не означава, че ние в своето ежедневие не трябва да намираме време, за да четем Евангелието и Новия завет на първо място. Напротив, трябва да отделяме време, за да четем ежедневно свещеното писание. В това отношение има някои дори правила в в монашеската традиция, която би могла да бъде интегрирана и в живота на на обикновения християнин. А там се говори за това, че ежедневно трябва да се чете по една глава от Евангелието и една глава от апостолските послания или Деяния апостолски. Също така. А в своята пък автобиография светият Лукаримски говори за това, че ежедневно е чел две глави от Стария завет и две глави от Новия завет, когато той ослепява. Разбира се, тези глави са му четени от негови приближени. Това е едно правило, което той ежедневно е спазвал. Така че да християнинът следва да има ежедневен досък със свещеното писание. А защо е важно да четем свещеното писание, опирайки се на на опита на църквата? И в този смисъл а бихте ли препоръчали съответни трудове на на на светил отци? >> Най така обширно тълкувание на свещеното писание, на евангелията са трудовете на Свети Йоан Златууст. Те са, разбира се, много пространни и изискват време за посвещаване. А Теофилакториски извлича екстракт от тези негови тълкувания и ги представя в една по-сбита и кратка форма. Има, разбира се, други свети отци, които тълкуват пасажи от свещеното писание. Ефрем Сирин. Някои тълкувателни решения има и в проповеди, които са писани и са достигнали от нас от различни светилци, посветени на различни празници. Аз поне съм водил такива беседи за свети Игнатий Бранчанов. Той също така тълкува, както и днес споменах, за Томи на Неделя има такава тълкувание на този пасаж. Какво точно означава? Тези са основните светилци, които така посвещават своите трудове на тълкуванието на свещеното писание. своята беседа за това как трябва да четем светите отци в аскетически опити, свети Игнатий Берчинив казва, че трябва да четем свещеното писание, но и с живота си, изпълнявайки онова, което там се говори. Не просто да четем един така пасаж, да се удивляваме на красивите мисли, на богатата изразна форма или каквото и да било друго външно, но изпълнявайки заветите и заповедите на Христа. Така по този начин ние ще навлизаме и в дълбочината на този наистина свещен текст. Благодарим ви, ваше преосвещенство, за тези седем поредни беседи върху Евангелието на едноименния ви апостол Йоан и до нови срещи в други формати и предавания на телевизията на Софийска Света Митрополия. Сърдечно ви благодарим. >> И аз ви благодаря. До нови срещи. >> Беседи върху всички четири Евангелия с четирима различни духовници. Разгледани 89 глави, съдържащи 3779 стиха. Общо [музика] 24 епизода и близо 25 часа екранно време, включващо [музика] прочетените глави от Евангелието и разговорите върху тях. Това е равносметката в цифри от първия сезон на поредицата ни. Евангелието говори [музика] на есен с божията помощ ще продължим с детайлния анализ на книгите [музика] от Новия завет, като разбира се ще започнем с деяния на светите апостоли. Така че бъдете с нас, а дотогава можете да се абонирате за YouTube [музика] канала ни Телевизия на Софийската света митрополия, ако случайно още не сте го направили. Сбогом и до скоро. [музика] เฮ